Поезия

[fred]

Готини са.
Я да пусна един текст на Подуене блус бенд:

Квартално кръчме

Нощта влезе бавно в кръчмето.
Сервитьорът на пода заспа.
Таксиметър си пие кафето.
Две мадами си търсят бела.
Аз седя си, прегърнал коняка
и няма къде да преспа,
и няма кой да ме чака,
но с това не се свършва света.

А нощта си отиваше бавно
със вятър, дим и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.

Шофьорът допи си кафето,
бакшиш пусна и даде газ,
ония двете цакаха сантасето
и удушиха последния фас.
Колко малко ни трябва понякога,
колко вещи, уют и пари,
но дори да се свърши коняка
слънце отново блести.

А нощта си отиваше бавно
със вятър и дим, и мъгла
и на малката уличка
слънце отново изгря.

[soldier81]

Аз съм българче щастливо-
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!

Кредитът е първа стъпка-
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.

Чакаш смело кота било.
с други думи- груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата-
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет-
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори-
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори-
той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент

[fred]

Нещо социално ми се види

[fred]

Актуално за сезона:

Студ
Христо СМИРНЕНСКИ

Студено, дявол да го вземе!
Студът те реже като ножици!
Човек, за да се посъвземе,
са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,
да си побъбримe за зимата!
В такова време сал сърцата
променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али
ще ме съгрее без съмнение:
той двеста печки ще запали
за мое лично отопление...

Студено дявол да го вземе!
От студ обръщаш се на мумия!
И при това проклето време
иди, че не върши безумия!

[boris037]

И като сме на вълна Смирненски:




Полова литература

Тя бе дъщеря на Варна,
той пък откъм Кюстендил,
свърза ги съдба коварна —
ей тъй... просто за резил.

Столицата приюти ги
в разноцветната си гръд
и финансови вериги
почнаха да им тежат.

Тя блондинка бе напета,
той пък нещо кат поет;
тя бе с прелестни крачета,
той със дългове безчет.

Той написа два романа,
уж да пипне хонорар,
но със пръст в уста остана,
ей тъй... пак по навик стар,

Подир него тя зае се
и романи почна с жар;
без да бъде поетеса,
пипна хубав хонорар.

За издатели намери
превъзходни господа —
с чуждестранни офицери
пишеше романи тя.

Тя с кого ли не написа
нов роман на нов креват!
Той къде ли не напи се,
ей тъй... просто за инат!

Тя бе дъщеря на Варна,
той пък откъм Кюстендил,
свърза ги съдба коварна
ей тъй... просто за резил.

[bager]

Ей, не бях влизал скоро тук и какво да видя - fred цитира Смирненски, хехе !?!
Айде и от мен :

Приказка за честта
Христо СМИРНЕНСКИ

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.


Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.


В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!


Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тела!


Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.


Възпламнах от ревност, и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.


Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.


Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"


Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"


Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ей, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"


Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.


И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...


И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

[fred]

Няма лошо я, да го цитараме.Поезията е творчество

[StanG]

Айде специално за kaio156, щото е от оня край и знае за какво става въпрос предполагам
п.с. по-долу става въпрос за друг Кайо, просто съвпадение!


Кметот Кайо е титан
И е виден меломан,
Он след Весна се закани,
Slayer в село да покани.
Не е туй задача лесна
Slayer да забиват в Кресна,
Но изтъкнатиот кмет
Е човек с авторитет,
И каза им: "Ке ви платя,
С бюджет от общината,
Туй ке ви е хонораро,
А за кресненци - мукаро!"
Идат Slayer на площадо
Там се сбрало старо, младо;
Изправи се Том Арайа,
Извика при него Кайо:
И му вика: "Абе, кмете,
К'ви са тия шимпанзета?
Ние да не сме "Кристали",
Та да пеем пред мангали?"
Кайо го успокои,
Още пари му брои.
Обеща, че ке им плати
на човек по сто заплати.
И започна джамбурето -
В Рилци, Крупник и Полето,
В Церово и Зелен дол
Пее се "God Hates Us All"
Само тъпите тюфлеци,
Играт оро и гюбеци.
Дейв Ломбардо нервира се
И от столо надигна се,
Па като засука палката -
Баш на Венко в баданарката.
После вземе барабано,
Кат го метне към мегдано
Точно в тиквата на Поли -
Слон да му го нафърфоли.
Разпищеха се селяците,
Изпокриха се в шубраците,
Само Кайо остана
С гордо вдигната глава.
И кат на единствен фен,
Му запяха тоз рефрен:
"Кайо, големец си ти,
Яж ми куро, Симитли!"

Pirin SS

[viki]

Тези стихчета навремето Вирус-а ги постваше много
По-брутални бяха македонските клетви обаче
И за да не съм съвсем офф (а и нали ме определиха като поетесапо незнайни причини)


Когато си беден, когато си слаб,

когато трепериш за късчето хляб,

когато отвсякъде, кой както свари

препъва те с крак и ти удря шамари-

недей се отчайва, недей се навежда,

не си позволявай да губиш надежда,

Защото,макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто!

Какво е охолство, какво са пари

пред светлата участ да бъдем добри!

Когато в сърцето ти гняв се надига

кажи си наум кротко думата СТИГА

и вярвай, че пак ще спечели двубоя

със лошите думи усмивката твоя.

Защото, макар да е жилаво злото,

в човека все пак побеждава доброто!



Недялко Йорданов

[fred]

А от мен това:

Георги Константинов
******
В сезонните болки, в случайните свади,
в съдбовния възел на тъмни причини
безмълвно си казвам:
Не се изоставяй!
Не давай моторчето в теб да изстине!

От себе си махай ръждата набола.
Духа си напрягай до сетната става...
Не се изоставяй
на чуждата воля!
На свойта неволя не се изоставяй!

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.
Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...
Издишвай мъглата!
В снега не заспивай!
Не спирай в средата на свойта посока!

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.
Години изгуби в безпътна омая...
Ти толкова трудно
излезе на пътя,
че просто си длъжен да стигнеш до края!

[fred]

И да пораздвижа темата, това чудесно стиховторение на Н. Йорданов и също така чудесното изпълнение на песента от М.Белчев

НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ
Недялко Йорданов

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети
и подозрително блясват шпаги от минали страсти,
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -
късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля,
кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -
всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -
кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

[fred]

част I от "Бохемски нощи"

Димчо Дебелянов.

Утре ..

За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
не не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?


За утре пури ми обричаш,
цената на които пари...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да свием още две цигари...
А?

За утре щедро ми обричаш
палати - блясък и омая...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая...
А?

[fred]

Радой Ралин

На тоя интересен творец и голям човек, беше открит паметник в София, пред бившето кино Изток на 24 май тая година.
Този човек е голяма личност-това намерих, това пуснах, не че му е най доброто...

Безизходни дни

Омръзнаха ми тези сиви вечери,
омръзна ми еднаквият живот.
Пред мене като символ са изпречени
два клона на изсъхнало дърво.

Зад тях се гушат сгърбените фигури
на хижите с олющени стени
и сякаш арестанти във вериги
се нижат бавно тъжните ни дни.

Понякога не мога да изтрая,
извръщам взор от изгледа унил
и почвам поетично да роптая,
че всеки се е вече примирил.

Едва докоснал скритата тетрадка,
и в пръстите ми ритъмът тупти,
тъгата ми тогава става сладка
и съчинявам толкова мечти.

Омръзнаха ми вечерите сиви!
Омръзнаха ми дните без борба.
Загиваме. В музея спи ръждива
на Чинтулов юнашката тръба.

1941

А и малко епиграми от неговата книга "Люти чушки", заради която изпада в немилост по времето на бай Тошо

.. ТЪЙ, ОТ ДНИТЕ РОБСКИ И ХАЙДУШКИ
СМЕ ИЗЯЛИ МНОГО ЛЮТИ ЧУШКИ.
ЗАТОВА НИ Е ЛЮТИВ ЕЗИКА...
И ТЕЖКО МУ КОЙ НИ ПРЕДИЗВИКА.

УТЕХАТА НА БЕДНИТЕ
Безплатен оцет
по-сладък от мед.

ЖИВИТЕ НЕ ПОМНЯТ
Мъртвите — бог да прости!
Живите кой да свести?

АХ, ТЕЗИ СЛАБОСТИ!
Ръцете му слаби,
ала знай да граби.

ДА ЖИВЕЕ БРАТСТВОТО!
Който ми дава комат,
той ми е брат.

КАКТО ЩЕ ДА СЕ ДОКЛАДВА:
Дето брадва заповядва,
там народът се не радва.

ОХРАНА НА ТРУДА
Щом ти са мили рогата,
не се заяждай с агата.

[fred]

Пол Елюар (дано да не бъркам де)

Превод от френски: Васил Сотиров


До извора умирам аз от жажда,
горя и тракам със зъби от студ,
земя-кърмилница, а ме подяжда,
до огъня студът е трижди лют -
червив от бедност, тъна във уют;
надежда ли? – през сълзи съм се смял,
намерил във утехата печал,
че радостта ми е на мъченик,
в безсилието свойта мощ узнал,
приет добре, изхвърлен със ритник.

Неясното с вяра ме подклажда,
а очевидното ме хвърля в смут,
съмнявам се дори във свойта жажда,
случайно ли е, значи е статут;
дори спечелил, губя като луд,
започва с “лека нощ” денят ми бял,
лежа по гръб – над мене е провал,
богат съм аз и всекиму длъжник,
наследство чакам, ала нямам дял,
прит добре, изхвърлен със ритник.

Безгрижен съм като ненужна сажда,
нахалос ли е, аз си давам труд,
щом някой ме ласкае, ми досажда,
щом верен ми се пише, ставам лют;
приятел ли е, искам да е луд
(във гарвана ще видим лебед бял!),
с мен щом е, нека да ми прави кал,
че истината няма собствен лик -
научих го (дали съм го разбрал?),
приет добре, изхвърлен със ритник.

На Ваша милост се осланям цял -
наслушах се (затуй съм оглушал!),
намерил с всички нрави общ език -
върнете ми, което аз съм дал,
приет добре, изхвърлен със ритник.

[pe60]

Зад вратата

Ти успя в живота, душата е доволна.
Казваш много си взимал, а малко дал.
Щом си взимал - друг е давал.
И сега какво?
Хей, взимай! Още може.
Трупай своя дял!
Че идва край...

В твоя път последен
върви кола самотна.
Казват много си имал.
Къде е то?

Сам си тръгваш,
зад вратата всичко тъне в прах.
Всичко свърши,
ти самият бе ненужен.
Всичко свърши,
ти самият бе ненужна вещ...

Димитър Керелезов